🇧🇬 🇺🇦 🇷🇺 Факултетът по славянска филология се преквалифицира в Генерален щаб
Софийският университет „Св. Климент Охридски“, който доскоро се занимаваше с дребни работи като фонетика, морфология и как да се напише курсова без ChatGPT, най-после намери истинското си призвание. Факултетът по славянски филологии откри планиран „геноцид“ срещу украинската книга. Не срещу хора. Срещу книгата. Книгата е жертвата. Книгата има генетичен код. Книгата трябва да бъде спасена с позиция. Според официалното съобщение руските удари по складове и печатници през лятото са посегателство върху „културния генетичен код на една нация“. Фразата е толкова научна, че чак се чуди човек защо още не е в учебника по молекулярна филология.
Деканът проф. Амелия Личева и колегите ѝ не се задоволиха с обикновено „осъждаме насилието“. Те поискаха прекратяване на сътрудничеството с руски издателски структури, солидарност с печатари, коректори и книжари и незабавно спиране на войната. Тоест филологически факултет издаде пакет от външнополитически мерки, които досега се смятаха за компетенция на правителства, генерални щабове и хора, които поне знаят къде е фронтовата линия, а не само къде е запетаята. Когато университетът говори за геноцид, човек очаква да чуе юристи, историци на масовите престъпления, специалисти по Конвенцията от 1948 г. Вместо това чуваме славянски филолози. Те са отлични в Шевченко, Франко и как се образува звателен падеж. Дали обаче са също толкова отлични в квалификацията на международни престъпления? Защото ако всяко унищожаване на тираж е геноцид, утре някой ще обяви за геноцид и намалението на тиража на университетското издание. Когато искаш да осъдиш удар по складова база, където са се съхранявали и книги, може да се каже ясно, без да се превръща факултетната канцелария в Трибунал в Хага. Проблемът е друг. Когато образователната институция започне да раздава геополитически присъди със същия патос, с който иначе обяснява метафората при Леся Украинка, се случват две неща. Ако филолозите вече са външно министерство, кой точно преподава синтаксис? Ако катедрата издава ултиматуми към държави, кога намира време да провери дали студентите различават украински от руски без да гледат знамето на корицата? Университетът има право на морална позиция. Няма право обаче да се прави на оракул по международно право, стратегически комуникации и военна етика, само защото има украинистика в програмата. Солидарността не става по-силна, когато се надуе до апокалипсис. Става по-шумничка. Има и комичен детайл. Същият университет, който сега брани „правото на украинската култура да продължи да съществува“, години наред спокойно съжителстваше с всякакви идеологически моди, петиции и каузи, стига да звучат правилно в коридора. Сега обаче тонът е почти есхатологичен: спрете унищожаването на книгата, спрете разрушаването на културата, спрете войната. Липсва само точка четвърта: спрете и сесията, защото светът гори. 🔻Може би наистина светът гори. Но ако всяка горяща печатница се обявява за геноцид от филологически факултет, следващият логичен ход е катедрата по биология да обяви геноцид срещу дрождите в пивоварната, а Физическият факултет — геноцид срещу втория закон на термодинамиката. Образователната система може да описва война, да анализира пропаганда, да превежда текстове, да пази езици. Когато започне да я води със съобщения за пресата, качеството не се повишава. Но престижа страда… Автор: BRICS BG